Книгите от библиотеката на Музея по история на медицината вече са дигитализирани
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция. Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика. Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й. Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти. Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни. Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
|
На бюрото
Иванка Желязкова и ученици събират историята на образованието от Възраждането в алманах
Учители и ученици от Силистра обединяват усилия за създаването на уникален алманах, който документира развитието на образованието в града по време на Възраждането. Инициативата е ръководена от Иванка Желязкова, главен учител в Основно училище „Иван Вазов ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
|
Франческа Земярска спечели голямата награда на „Южна пролет“
Добрина Маркова
|
На бюрото
Антон и Пламена Нашеви разказват за приключенията си с велосипеди из Централна и Южна Америка
Семейство Нашеви, известни със своите приключения, представят новата си книга „Карай към непознатото“, която разказва за тяхното дълго и вдъхновяващо пътешествие с велосипеди из Централна и Южна Америка. В книгата, авторите Антон и Пламена Нашеви с ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
|
Експресивно
След концерта – към книгата: Камелия Тодорова разкрива нов творчески проект
Концертът „Най-доброто от Камелия Тодорова“ се превърна в истински празник за ценителите на българската музика. В уютната атмосфера на "Sofia Live Club", една от най-обичаните родни изпълнителки – Камелия Тодорова – подари на публиката ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Джордж Темпълтън Стронг оставя след себе си уникален поглед към живота в Ню Йорк през Гражданската война
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Храната като поле на политическа битка в Индия
Добрина Маркова
|
В Мумбай, две приятелки обсъждат храната и религиозните предразсъдъци, когато една от тях споделя, че е забранено да пие вода в дома на другата, защото е мюсюлманка и яде месо. Тази ситуация илюстрира как храната може да бъде не само източник на наслада, но и повод за разделение и конфликти. В Индия, където храната е дълбоко свързана с идентичността и религията, политическите настроения влияят на ...
|
Авторът и перото
Румяна Маркова разкрива човека зад името Пенчо Славейков
Валери Генков
|
|
15:53 ч. / 25.04.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5497 |
|
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция.
Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика.
Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й.
Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти.
Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г.
През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни.
Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Милена Желева вдъхновява децата с „Малкият принц“ на Маратона на четенето в Стара Загора
В Стара Загора, се проведе Маратон на четенето, който отбеляза Международния ден на книгата и авторското право. Събитието е част от 21-то издание на инициативата „Четяща Стара Загора”, която цели да насърчи четенето и любовта към литературата сред ...
|
Избрано
Георги Бърдаров с награда „Цветето на Хеликон“ за „Адажио за Мария“ - какво стои зад успеха?
Георги Бърдаров, известен български писател, ще бъде удостоен с наградата „Цветето на Хеликон“ за своя роман „Адажио за Мария“. Отличието, което се присъжда за най-продавана книга, ще бъде връчено в специално събитие, съвпадащо с Деня ...
|
Огнян Ковачев: Взаимодействието между литературата и нейното визуално представяне в киното
|
Ако сте поропуснали
Иван Ланджев предизвиква дискусии за съвременната поезия и смисъла на думите
Литературната среща с Иван Ланджев обещава да бъде значимо събитие за любителите на съвременната литература. Организирана от Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ и фондация „Стефан Нойков“, проявата ще предостави уникална ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |