Книгите от библиотеката на Музея по история на медицината вече са дигитализирани
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция. Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика. Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й. Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти. Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни. Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
|
На бюрото
Сидни Ренде изследва новата ера на славата в I Could Be Famous
Феноменът на славата е преминал през значителна трансформация през последните десетилетия. В миналото, известността беше привилегия, запазена за малък брой звезди, които се възприемаха почти като свети личности. През 50-те години на миналия век, Мерилин Монро ...
Валери Генков
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Как Лейла Слимани и Люси Борлето разкриват тъмната страна на детегледачката в „Нежна песен“
Френският институт в България, Центърът по многоезичието и Центърът за книгата на Нов български университет организират интригуваща среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinroman). Събитието ще се проведе на 22 януари от 18:00 часа в Медиатека ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Малките бандитковци канят децата да рисуват и играят в библиотеката
На 24 януари, събота, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе ще бъде домакин на ново събитие, свързано с малките кучета от Общинския приют за безстопанствени животни. Събитието, организирано от детския отдел на библиотеката и доброволческ ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Фабиана Биа Кусумано разкрива дълбочината на любовта и човешките емоции
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
Ученикът от Природо-математическа профилирана гимназия „Свети Климент Охридски“ в Монтана, Матей Минев, отново привлече вниманието на специалистите в сферата на информационните технологии. Неговата иновация, представляваща библиотека за невронни мрежи с три различни приложения, бе отличена на 26-ата ученическа конференция на Ученическия институт по математика и информатика на БАН.
Мат ...
|
Експресивно
Илко Димитров представя „Извън кръга“ с проф. Александър Шурбанов и проф. Георги Каприев
Добрина Маркова
|
|
15:53 ч. / 25.04.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5497 |
|
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция.
Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика.
Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й.
Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти.
Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г.
През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни.
Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Проектът за дигитализация на почерка на Райна Княгиня е уникален за жените в историята
Националната кръгла маса в Панагюрище стана сцена на представянето на иновативния проект „Почеркът на Райна Княгиня като дигитален шрифт“. Събитието, организирано по случай 170-годишнината от рождението на Райна Княгиня, привлече вниманието на ...
|
Избрано
Професор Жоржета Назърска за трансформацията на Райна Княгиня в национална героиня
Националната кръгла маса, проведена на тема „Райна Княгиня: 170 години вдъхновение и културно наследство за Панагюрище“, събра множество специалисти и любители на историята, които обсъдиха значението на революционерката в българската култура. ...
|
Луиджи Пирандело разкрива разликата между комичността и хумора в "Хуморът" от 1908 година
|
Ако сте поропуснали
Неаполитанската „казима“: От улицата до културата – какво стои зад този уникален термин
В италианския диалект на Неапол, терминът "казима" (cazzimma) е изключително интересно и сложно понятие, което трудно може да бъде преведено на български. Думата е описваща смесица от негативни черти като егоизъм, злоба, хитрост, арогантност и стиснатост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |